Описание на продукта:

Синоними: Исиот, Зинжифил, Имбер.

Легенда:
Конфуций (557-479 г. пр.н.е.) го споменава в своите „Аналекти“ и е известен с това, че не е сядал на масата без него. Според по-късни документи джинджифилът е внасян в Китай от Югоизточна Азия. Чрез арабите. джинджифилът достига Древна Гърция и Римската империя. Също те го занасят и в Източна Африка около 13 век а през 16 век португалците го занасят в Западна Африка. По същото време испанците занасят джинджифила в Америка и през 1547 г. Ямайка вече изнася 1100 тона джинджифил за Испания.
В днешни времена, най-много джинджифил произвежда Индия, следвана от Китай, Западна Африка, Ямайка, Тайланд и Австралия.
Видове джинджифил:
Известни са два вида джинджифил в търговията: бял и сив. По-популярен е сивият.
Джинджифилът е във вид на плоски и дълги колелца от 5-8 см с мирис на камфор.
Джинджифилът съдържа 15% вода. Той не трябва да дава пепел повече от 5%. Пепелта му съдържа магнезий.
Джинджифилът (от на турски: Zencefil, с научно наименование на латински: Zingiber officinale), наричан още исиот или имбер е растение, чиито корени се използват в Китай и Индия от древността.
В Европа се разпространява през 13 век благодарение на Марко Поло. Първоначалната му употреба е била предимно в медицината.
Има славата на афродизиак.
Пресният джинджифил има остър парлив вкус с аромат на лимон.
В изсушен и стрит на прах вид се използва в кулинарията като подправка. Резенчета пресен джинджифил се използват за направа на чай и като добавка в супи и сосове. В източната кухня се приготвя по всички познати технологии на печене, варене, пържене, много разпространен е в сладкарството под формата на сладка и бонбони.
Участва във всяко къри.
В Англия и САЩ от джинджифилов екстракт се приготвя бира, в Германия са известни джинджифиловите курабийки и сладкиши, а в Китай го захаросват. В миналото е имало цели улици наречени „джинджър-стрийт“, на които са се предлагали продукти с джинджифил.

Разпространение:
Растението вирее в тропическите области на Азия, откъдето е пренесено и култивирано из целия свят.

Използваема част:
Корените на растението и етеричното масло, получавано от растението.

Химичен състав:
Етерично масло, горчиво-парливи съставки, мазнини, нишесте, смоли, танини и др.

Дейстие:
Апетитовъзбуждащо и газогонно. Действува благоприятно при липса на апепит, гадене, повръщане, тежест в стомашната област, киселини.